Тайният агент (The Secret Agent; ориг. заглавие: O Agente Secreto) е бразилско-френско-германско-холандски криминален фентъзи трилър филм от 2025 г., режисиран от Клебер Мендонса Фильо по сценарий на Клебер Мендонса Фильо. Премиерата на филма в Бразилия е на 6 ноември 2025 г.
„Тайният агент“ е политически трилър, дело на бразилския режисьор Клебер Мендонса Фильо, който се утвърди с филми като „Bacurau“ от 2019 г. и „Водолей“ (Aquarius) от 2016 г. Със сценарий, написан от самия режисьор, лентата е ко-продукция между Бразилия, Франция, Германия и Нидерландия.
Филмът се разгръща в Бразилия през 1977 г., по време на военната диктатура, и чрез историята на един бивш академик, търсещ убежище, се занимава с въпросите на надзора, корупцията и паметта.
Премиерно е представен в конкурса на Cannes Film Festival 2025, където спечели награди за най-добър режисьор и най-добър актьор (за Вагнер Моура).
Маркело (Вагнер Моура) е технологичен учен на около 40 години, който решава да напусне своето минало и се установява в градчето Ресифи. Надява се на спокойствие, да се събере със сина си и да започне нова глава.
Но градчето не е убежище. По време на карнавала ситуацията се оказва напрегната: Маркело попада под наблюдение, установява, че е следен от режима и бива въвлечен в мрежа от корумпирани официални лица и тайни служби. Той е заложник не само на безименни надзорни механизми, но и на собственото си минало, което го преследва.
Сюжетът се развива като триактово повествование – пристигането, адаптацията и сблъсъкът с режима – показвайки как един човек, търсещ мира, се оказва уязвим сред страх, насилие и непроницаем контрол.
„Тайният агент“ е силно произведение — не само политически трилър, но емоционално и визуално изживяване. Това е филм, който изисква внимание, търпение и отворено сърце — той не се задоволява с простото „разкритие“, а ни тласка към размисъл: какво остава, когато страхът се превърне в навик, когато убежището се окаже капан.
Това е кино, което не просто се гледа, а се преживява — и напомня, че за да разберем настоящето, понякога трябва да се върнем към сенките на миналото.
